кажи ЗЕЛЕ :: Наследникът на Жан Люк Годар

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2010 23:42 - Наследникът на Жан Люк Годар

Автор: bayonetta Категория: Други

Прочетен: 1443 Коментари: 4 Гласове:

Напоследък името Ким Ки Дук се чува по всички престижни и не толкова популярни кинофестивали. От 2003 до 2007 г. “Пролет, лято, есен, зима и пак пролет”, “Пустия дом”, превеждан и като “Стик №3”, “Лъкът”, “Време”, “Въздух” – той снима почти без почивка. Филмите му са високо ценени и изключително търсени. Корейският режисьор работи едва от 15 години, а вече успя да впечатли критици и публика. Супер продуктивен е – в момента прави нов филм!

Ким Ки Дук е наричан партизанин в корейското кино. Роден е в обикновено и бедно семейство, имал е трудно детство, бил е проблемно дете, от съвсем млад се налага да работи в завод. Бъдещият художник и кинотворец признава, че дълго време не е смятал културата и изкуството за важни, защото е мислел, че “творба може да се нарече само това, което правиш с ръцете си”, но след казармата започва да се интересува от живопис и около тридесетгодишен заминава за Париж да учи рисуване. Учи, пътува, известно време работи като сценарист. В Корея всички режисьори, въобще хора занимаващи се с изкуство, са или потомствени такива, или богати представители на висшите кръгове. Там все още важи “правилото”, че произходът е от значение. Ким Ки Дук със своя гений разбива този стереотип. Той самият не се смята за интелектуалец или артист, а напротив – за антитакъв. Създава движението “Противоречиво и уникално”, което разтърсва корейските сноби и буржоа, събуждайки ги от самолюбивия им сън. Ако има човек в Корея, който да е наистина близо до проблемите на обикновените хора, на народа там, това е той. За първи път през 1996 е забелязан с филма “Крокодил”, за който получава няколко награди.
Жанровото разнообразие на филмите му не противоречи на специфичния стил, отличаващ се с чувственост, без да липсват динамика и напрежение. Критиците често определят киното му като жестоко, но според мен, то е по-скоро изтънчено. Езикът на неговите истории е езикът на живопистта, не на словото.
С какво е толкова различен Ким Ки Дук? Не ще да е само с прословутия “източен усет” за мярка и “азиатската символика”, който спрягат журналистите. Не само азиатците умеят да работят с мълчанието в киното! Ким Ки Дук го редува с пестеливо, но точно използвани думи, подобно на други свои знаменити европейски колеги. Тишината, звукът, дължината на кадъра са негови помощници, заедно с актьорите и камерата. Наистина той не е просто поредният интересен режисьор от далечния “загадъчен” изток – Ким Ки Дук е поет, който предава големите проблеми на новото време в съвременния им контекст – този на 21 век. От новите му работи в България, без да броим фестивалите, засега е разпространен само “Стик №3”. За този филм искам да говоря винаги, когато си го спомня! Филмът носи силно анархистко послание. Разказва ни за самотата и отчуждението на един младеж, за неговия тих, но дързък бунт срещу съвременното конформистко консуматорско общество, изразяващ се в начина му на живот. И разбира се в един хубав ден той среща жена. Намира я и заедно с него ние надникваме в нейния свят. Там са отново отчуждението, принудата в любовта, отвращението, презрението. Самотата, нейният начин да се противопостави – с мълчание и страдание.
Да се върнем 45 години назад в златните времена за киното. Тогава е заснет емблематичният филм за любовта и отчужденито “Презрението” на знаменития ляв режисьор Жан Люк Годар. Годар се опитва да създаде революционно кино в една радикална епоха. „Опитвам се да променя света”, заявява той през 1968 г. Става член на групата на Дзига Вертов (радикален руски кинотворец новатор) и създава комунистически памфлети като „Британски звуци” (British Sounds, 1969), определен от лондонския Weekend Television като филм, невъзможен за разпространение, поради непоносимия шум от машини във фонограмата. „Работниците трябва да понасят този шум по цял ден и всеки ден” бил отговорът на Годар, „а буржоазната публика не може да издържи това повече от няколко секунди”. Но с подобни прекалено лични изяви, освен че провокира, интелектуалецът Годар задоволява най-вече собствените си търсения и его. Оказва се, че те не се харесват нито на работниците, нито на критиците.
За публиката обаче той ще остане с прекрасните филми, докоснали чувствата на всяко едно поколение, което ги е видяло от създаването им до днес. Подобно на Ким Ки Дук и той снима много различни жанрове – гангстерски, военни, мюзикъли, романтични, социални драми, фантастика. Въпреки елитарните и почти негледаеми отклонения през годините, бащата на авторското кино е такъв заради своите шедьоври, политически ангажираните, изпълнени с революционен дух и съвест филми от 60-те. Годар е култовата личност за така наречената нова вълна от творци в киното. Снима с подвижна камера, лентите му са много близки до документалистиката, изключително реалистични. Макар съвременните режисьори да се учат от него, малко хора сега си позволяват такава житейска достоверност “на кино”. “Ха, ха – това е филм, все пак. Това да не ти е животът?”
“Презрението” е по италианския писател Алберто Моравия. На екранизацията на романа авторът дължи своята популярност. В този филм Бриджит Бардо получава шанса да изиграе една от най-сериозните си роли в компанията на Мишел Пиколи и живата легенда – старият немски режисьор Фриц Ланг, който играе себе си. Погледът на Годар е безкомпромисен и мрачен. Няма изход, единственият изход е смъртта. Героите му са съсипани от лицемерието на обществото. Изпадат в отегчение, самозабравят се. Обсебени от егоизма, така и не успяват да излязат от самовглъбяването си и да победят проблемите. Образите, които изграждат актьорите на Ким Ки Дук, напротив, смирено, хитро и търпеливо изиграват и системата, и реалността. Приемат се и в своята незначителност, откриват силата си. Отношенията на жената от “Стик №3” с натрапения богат съпруг са подобни на отношенията между героите на Годар. Тя е слаба, но решителна и в киното на реализма сигурно щеше да свърши зле като тази от “Презрението”. За щастие това не е реализъм! Ким Ки Дук създава магически реализъм. Зад “приказното” има идейни послания. По поетичен начин е казано противоположното на това, което казва Годар – винаги има изход. Главният персонаж е с истински свободен дух. Успява да спаси не само себе си и жената, а и публиката, и надеждата. Европейският бунт, индивидуализмът – често равнозначен на егоизъм – е съпоставен с азиатския, чиято тайна е в смирението, търпението, каляването на волята. Мълчание, загадъчност, любов, подтекст, смисъл и най-вече – изключително кино!
Макар да обожавам Годар, предпочитам отговора на Ки Дук. Изход има, даже не един. Тайната на живота е да излезеш от него жив. Има начини и начини, а има и други начини. Дали е така? Отговорът е оставен на зрителя.